Морякът е друг, Самара
Папи Ханс или Константин Трендафилов е едно, бих казала, дуално явление на сцената на българската музика и съвременната литература. Първите му песни бяха по-скоро пародийни, комедийни, танцувални (безкрайно приятни за мен, признавам си). С времето се появиха негови песни, в които той експериментираше и продължаваше да се отличава, изгради не само сценичен образ, но и ново възприятие. Папи Ханс е неповторим и дори необходим, за да даде нови теми за размисъл чрез музиката си. Съществуваше отлив от интереса към литературата като цяло, но покрай Папи Ханс, който е и Константин Трендафилов, се появи отново едно любопитство към литературно му творчество. Но всеки, който беше чел нещо негово, разграничаваше сценичния му образ от писателския му, дори из социалните мрежи се задаваха въпроси от типа на: „Следващата песен като Константин или като Папи ще бъде?“. Образът му се раздвои и не знам дали имаше изгледи да се слее в едно цяло същество, което е достатъчно разпознаваемо за онези, които обичат литературните му творби, и от другите, които обожават музиката му, но … тогава се появи новият му албум. Или по-точно започна да се появява, дори да се ражда, без да е пресилено (гледайте клипа на песен №4). Папи и Константин се сляха, не знам дали единият пише, а другият пее, но каквото и да е разпределението на ролите, феновете сме влюбени и подкрепяме това, което той прави (Г-н Трендафилов, ако четете това, моля Ви, пускайте песните по-често, благодаря Ви☺!).
Интересно явление за мен самата е, че мои приятели от чужбина, които знаят съвсем малко български, или нека си го кажем честно, почти не знаят български, слушат и дори харесват Папи Ханс. Той е разпознаваем и успява да достигне до тяхното съзнание, той е асоциация с българското музикално изкуство. Само мога да се радвам на това, но знам, че песните му са изпети достатъчно отчетливо и за един чужденец би било лесно да пее текста и дори да го разбере, защото някои от тях имат субтитри на английски.
В първата песен от албума на Папи има едно послание, което ще цитирам, за да достигне до онези от вас, които все още не сте слушали песента (имате шанс да поправите това).
„Татко ми каза така - роден си диамант, но светът ще се постарае да те направи обикновен въглен. От малки ни казват: не прави това, не ходи там, не говори с този, изяж това, изплюй онова. Но послушните деца стават послушни хора. Преди да се усетим, започваме да правим всичко, за да бъдем приети. Кимаме, усмихваме се, обличаме се според нормите. Следваме трендове, а не вкуса си. Слушаме хитове, а не музика. Търсим одобрението на хора, които не одобряваме. И се влияем от мнението на хора, които не познаваме. И преди да се усетим, ходим на работа, която мразим, и се прибираме при някой, когото не обичаме. Светът полудя. Но ние му помогнахме. Заради лайкове, гледания, одобрение. Просто за да бъдем харесани. Но дай да те питам нещо. Ако успееш да се харесаш на всички, дали ти самият ще се харесаш накрая? Аз не бих. И няма. Отказвам да позирам, за да се харесам. Защото когато позираш – прозираш. Личи ти, копеле. Искаш ли да си свободен? Просто спри да бъдеш толкова предвидим.“
Знам, че заради лекотата, с която Константин Трендафилов прави изкуство, и заради дълбочината, която му придава, ще накара много от нас, така нареченото младо поколение, да се замислим и да направим нещо наистина страхотно с живота си (като например да пишем статии за „Смокинята“).
Статията е писана без платено спонсорство, изразявам лично мнение, благодаря на онези, които са стигнали до края.
Коректа: Йорданка Илиева-Цъган
Борислава Касавълчева
Студентка съм в специалността „Славистика“ (с изучаване на чешки и полски език) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Интересите ми са в областта на езикознанието и фолклора. По програма „Еразъм+“ съм била на едносеместриално обучение в Масариковия университет в Бърно през 2020 г., а през 2021 г. – на лятна школа по полски език към университета в Люблин „Мария Склодовска-Кюри“. Постоянен технически сътрудник съм към научното списание „Славянски диалози “, което издава университетсткото издателство на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В момента участвам в международната награда „Херцогът на Единбург“ в ниво сребро, с основна дейност полски език.