***

Роди ме, създай ме,

бъди мой автор - реален.

А аз нереално, фиктивно

ще съм сътворена от теб.

 

Познавам твоята земя,

тя е част от мен, неизменна.

Но дали съм твоя реалност,

или илюзия, сътворена от теб?

 

Какъв е моят знак,

кое е моето име,

къде е моето тяло, 

аз имам ли образ за теб?

Когато нощем заспиш

и с отворени очи ме сънуваш,

тогава само можеш да ме обичаш,

тогава съм част от твоята душа.

***

Ще изчезне ли магията,

ще я разбули ли нощта,

когато моята душа

се разкрие пред тебе ?

Ще изчезнат ли сенките 

стягащи оковите,

когато слънцето изгрее

и освети всички чудеса?

Ще чакам ли вековно,

повторен миг, необяснимо 

съновидение в нищото,

за да се сътворя пред тебе?

Някъде в самотата

сред непрогледния мрак

отново ще видиш Луната

и ще освети тя твоя свят.

Снежнобели мисли

ще завалят, ще се реят

ще падат в сърцето ти - пак,

за да те извадят от тъмнината.

Огнени чувства - ще се появят,

ще се преродят - отново

и ще попарят самотата,

ще я изгорят.

До невиждани веселени ще достигнеш,

политайки през времето,

за да можеш отново

да имаш небосвод от злато.

Върви към мен

Като слепец, чиито очи проглеждат,

проглеждат чрез мен и моя живот,

така те възприемам и обгръщам те с любов.

Живееш втори живот,

в който вече не си в унес или в сън

и смело пристъпваш в простора,

чист и необятен за теб.

В момента всичко е чудно, много магично,

не тръгвай от мен,

Нека се порадвам още

на чудото.

Как нощта се превърна в ден - за теб

и не си на мрака вече в плен,

а орисано, магично, вървиш към мен.

Полет

Криле разтвори,

дъх поеми и за полет

с всички сили се приготви.

Дедале, през дните тъмни прелети

и над моретата бурни надежда не губи, 

защото, защото, защото не човек,

а птица си ти, която сбъдва и сбъдва мечти.

Огледало

Дали Слънцето и Луната

 не са един и същ човек?

Дали не се срещат всеки ден, 

на една и съща права,

за да изравнят всеки

 добродетел с всеки порок?

Дали не са две лица, на една жена,

Обляна в магия и  в самота,

толкова далечна като небесен обект?

Една жена с две лица и две същности,

достойна всеки в нея да се влюби.

Една жена,  жадувана, мечтана, 

денем от лъчи обляна,

светла, галеща душата.

Една жена нощем размиваща тъмата, 

тайна и неописуемо магнетична,

готова всеки твой страх да приласкае

и в сън магичен да го прероди.

Едната жена мечтае, дава сили, 

другата приспива, омайва, упоява душата ти.

Едната жена стои пред огледалото,

а другата е отражение.

Метафора

Метафора нека бъде моята душа,

метафора от изкривени чудеса,

жива и възприемаща света.

Защото метафората има криле,

с които лети,

има ръце, с които строи мостове,

а вместо очи има огледала.

За да отразява света,

да крие измислицата,

да улавя човека

и неговата любов.

 Творец

Виновен ли е човек, че е творец?

Че не познава реалността,

че чрез всеки сън живее в ново измерение?

Че водата за него не е стихия,

а път, по който душата плава?

Че усеща душата на прекрасните пеперуди,

които все още са какавиди? 

Виновен ли е човекът или е

със звезден прашец поръсен, 

за да изгуби усещането, 

че живее на Земята, че живее само 

в едно измерение, в едно тяло и има една душа?

Не, не е виновен, а е благословен!

Никога да не е земен, 

да не знае кога приключва един ден и започва друг.

Да живее хиляди животи, да познава целия свят, да обича така, 

че да създава, да създава нови светове.

***

Подарявам ти разпилени коси и блянове,

безброй малки светове,

хиляди неизгрели още звезди.

Чакай ме и ме търси,

своя повик по вятъра изпрати

и аз по песента на птиците

ще ти изпратя къде да ме намериш.

Криле

Къде е твоята ръка,

протегната към мене

беше до вчера тя,

а защо не я виждам сега?

-Моята ръка я няма,

тя понечи да се вдигне

много нависоко,

но не успя.

Затова вече имам аз крила.

Но как стана така? 

Аз всеки ден вдигам

много нависоко ръце,

а нямам криле.

А имаш ли сърце?

Защото именно то

позволява и омагьосва

и решава кога и къде.

Затова някои имат криле и летят,

а други имат ръце

и само на земята стоят.

Konsultacja: Yordanka Ilieva-Cygan