Кавафис сред любимите гръцки поети в България

Кавафис ли е един от любимите гръцки поети на българите? Отговорът е „да“, ако се вземе предвид това, което казва наградената преводачка, изследователка на съвременна Гърция и журналистка - Здравка Михайлова, за въздействието на поезията на александрийския поет в съседната ни страна.

„В моята страна има сериозна и дългогодишна традиция в превода на гръцка литература.“ - каза г-жа Михайлова в интервю за Атинската информационна агенция от София, като подчерта, че гръцката проза и поезия са били превеждани често в България, особено в периода 1960-1990 г., но и в новите условия на книжния пазар след политическите промени през 1989 г. „Няма да е пресилено, ако кажем, че името на Кавафис заема най-предно място в квартета от гръцки поети, познати на всеки образован български читател, състоящ се от него, Г. Сеферис, Од. Елитис и И. Рицос." -  казва тя и добавя - „Кавафис е най-известният, най-превежданият, най-четеният и най-уважаваният гръцки поет в нашата страна.“

Проектът за каталогизирането на преводите на гръцка литература, включително и на Кавафис, е предприет преди няколко години от група изследователи от Националната библиотека в София и доведе до издаването през 2007 г. на книгата „Гръцки автори, преведени на български език: 1878-2006“, спонсорирано от гръцкото посолство в София. Според тази регистрация има пет издания на поезията на великия александриец на български език в превод на известния поет и елинист Стефан Гечев (1911-2000). И петте издания не са отпечатвани от няколко години и очакват повторно издаване, според г-жа Михайлова. Необходим е и нов подход към превода на неговото творчество (върху който тя също работи), тъй като на всеки около петдесет години се променят както езикът, така и възприятията на читателите.

„Поезията на Кавафис е често коментирана, докато книгите му се намират само в книжарниците за книги втора употреба или в уебсайтове за библиофили. Дискурсът на Кавафис търси своя нов издател.“ - отбелязва Михайлова. Тя добавя: „Заслужава да се отбележи обаче, че всички преводи на Кавафис на български език, без изключение, са направени от оригиналните му гръцки издания, което е чест за българската издателска политика, както преди, така и след 1989 г.“

Освен информативни бележки и интерпретативни, словесни и фактологични коментари, всички български издания на Кавафис имат уводни бележки или предговори, обикновено от самия преводач или от друг елинист.

Началото е поставено през 1963 г., по случай стогодишнината от рождението на Кавафис, от най-голямото тогава държавно издателство „Народна култура“. В поредицата „Поети на света“ излиза джобен формат на сборник с преведени стихотворения на Кавафис с предговор от преводача Стефан Гечев (1911-2000), който е бил много популярен сред публиката.

„Рецепцията на творчеството на Кавафис в България е неразривно свързана с името на предания преводач, поет, мислител, филолог и критик Стефан Гечев, съвременник на Елитис, когото той също е превел на български и с когото го свързва лично приятелство.“ - казва известната преводачка и допълва - „Самият той интелектуалец и поет, в дългата си преводаческа кариера с гръцката поезия се среща и живее редом с велики гръцки автори.“

С помощта на група поети - Ц. Мицков, А. Далчев, А. Муратов, Кр. Станишев - Гечев предава на български език оригиналността и дълбоките универсални послания на поезията на Кавафис. В литературните списания на съседната държава периодично са публикувани множество подписани от него статии и студии, запознаващи българския читател с поезията и живота на александрийския поет. Той е запознал България и с някои от най-добрите произведения на световната литература. „Шедьоври на древногръцката литература, като „Палатинската антология“, и съвременната гръцка литература (основното тяло на гръцката поезия от XIX и XX в.) са станали достъпни благодарение на неговата транскрипционна дейност, която включва и преводи от други езици.“ - подчертава г-жа Михайлова.

Обширно есе, озаглавено „Свят без богове“, посветено на Кавафис и интелектуалния процес на превода на творчеството му на български език, е включено в последната книга на Ст. Гечев, двуезично издание на български и гръцки език, озаглавено „Моите приятели гърците“, което е третият том от поредица книги. (Първите два тома включват преводи на Ст. Гечев на съвременна гръцка поезия.  Първите два тома на Гечев съдържат оригиналния гръцки текст.)

„В напреднала възраст Гечев записва спомените си и документира в тази книга връзката си с творчеството им и личните си моменти с множество гръцки художници.  В книгата са представени литературните портрети на К. Кавафис, Г. Сеферис, И. Рицос, Од. Елитис, Н. Казандзакис, К. Варналис, Кикис и Ату Димула, представянето на „Палатинската антология“, впечатленията на автора от посещенията му на Атон през 30-те години на ХХ век, от хитлеристката окупация (в онези години, 1937-1942 г., Св. Гечев е служил в българската дипломатическа мисия в Атина), от гръцките старини са само част от темите на мемоарите му, които несъмнено представляват интерес за гръцката читателска аудитория." - казва г-жа Михайлова»

Българските поети за Кавафис

Творчеството на Кавафис привлича вниманието и на изтъкнати български поети. Един от тях, М. Берберов, по повод на наградата за най-добър превод, която Гечев получава през 1985 г. за предаването на стиховете на Кавафис, посочва - наред с другото - че „бариерите на възприятието, които стояха пред нашата балканска менталност, изискваха постепенно преодоляване, представяне на модернизма в първия период не чрез поетичната свобода на най-напредналата му форма, т.е. на европейския модернизъм, а чрез стиховете на Кавафис, който ни беше психологически познат”.

По същия повод поетесата Блага Димитрова отбелязва, че първият превод на поезията на Кавафис през 1963 г. „доведе до промяна в начина ни на мислене, запозна ни с интелектуален набор от образи с впечатляващ размах и беше повратна точка в развитието на съвременната българска поезия”. 

„Ст. Гечев ръководи и създава тази група от талантливи поети от поколението на 60-те години, от първата им среща с Кавафис през 60-те до запознанството им в началото на 90-те с „тежката артилерия” на модернизма и френския сюрреализъм – Лотреамон.” - отбелязва г-жа Михайлова и допълва: „Благодарение на първите публикации от 60-те и 70-те години на ХХ век творчеството на Константин Кавафис, преведено на български език, както и това на Йоргос Сеферис, се усвоява като компонент от интелектуалната структура на интелектуалната и читателската публика в България, която по това време, поради господстващите идеологически модели, е жадна за запознанство с поетическия модернизъм.”.

Струва си да се отбележи, че „срещата” с поезията на Кавафис е „шокиращо преживяване не само за поетите, но и за цялата българска интелигенция”, както подчертава г-жа Михайлова, тъй като благодарение на публикуването на преводите на Кавафис от 1963 г. „българският интелектуален живот е оплоден от духа на Кавафис, от един нов поглед към нещата, от метода на Кавафис за обективиране на емоцията, от простотата на стила, който през привидната емоционална празнота води до интелектуална емоция”.

Стихотворението „Портрет на стареца”, вдъхновено от „Един старец”, дава възможност на поета К. Кадийски да преосмисли темата за старостта, изобразявайки атмосфера на песимизъм, предизвикана от усещането за самота и неизбежен край.

Освен това поетесата Блага Димитрова в едно от своите кавафьорски стихотворения, „Варвари” и Димитър Василев в стихотворението си „Новите варвари” дават собствена интерпретация на епохата на наследниците като епоха на упадък чрез паралел с модерната епоха, анализирайки обществото не само като социална структура, но и като духовна атмосфера.

„Отъждествяването на настоящето с миналото в стиховете на двамата поети съдържа елементи на кавафьорското усещане за история. Тук стиховете звучат като съвременна сатира, а стихотворенията възпроизвеждат лаконичността и тънката ирония на Кавафис.” - подчертава г-жа Михайлова.

Със стихотворението „Шахмат”, Иван Бориславов, изхождайки от кавафьорската символика, предлага собствена интерпретация на човешкото величие като съдържание на смирението. Единствената препратка към родното място на поета - Александрия, се открива в едноименното стихотворение на Иван Теофилов, посветено на паметта на Кавафис, в което чудото на сътворението изплува от повърхностната рутина на живота на държавния служител.

В стихотворението си „Епилог”, посветено на репатрирането на гръцките политически бежанци, останали в България в продължение на десетилетия, Любомир Левчев отъждествява Итака с идеологически идеал, а „Одисей” на Паруш Парушев е реализация на темата за човешкото страдание и изразява признателност към простите удоволствия на живота, когато в крайна сметка човек достига целта си след път, изпълнен с познания и приключения.

Превод на гръцка статия: https://www.news.gr/ellada/kalh-eidhsh/article/135626/o-kavafhs-apo-toys-agaphmenoys-ellhnes-poihtes-sth.html

Роден на 29 април 1863 г. в Александрия, Египет, където умира на същия ден през 1933 г., Константин Кавафис е водещият поет на региона, който пише гръцка поезия далеч от Гърция. Стихотворното му творчество включва 154-те стихотворения от Кавафиевия канон - така наречените „Признати” стихотворения; 37-те „Обявени” стихотворения, повечето от които юношески, в романтичен ясен стих; 75-те „Скрити” стихотворения, намерени завършени в документите му, и 30-те „Незавършени” стихотворения. В стихотворенията му често се появяват известни исторически личности или плод на въображението на поета, като често се споменават известни или по-малко известни аспекти от Омировите, елинските и византийските времена. Днес поезията му е своеобразен полюс в гръцката литература, а в световната литература заема видно място.